поизкривил

Речник на българския език

1. поизкривил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкривил е производна форма на поизкривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкривил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизкривил е производна форма на поизкривя (мин. деят. св. прич. м. р.).