поизкашлял си

Речник на българския език

1. поизкашлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял си е производна форма на поизкашлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкашлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял си е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизкашлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял си е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).