поизкашлял е

Речник на българския език

1. поизкашлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял е е производна форма на поизкашлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкашлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял е е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизкашлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял е е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).