поизкашляло е

Речник на българския език

1. поизкашляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкашляло е е производна форма на поизкашлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкашляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкашляло е е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизкашляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкашляло е е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).