поизкашляло

Речник на българския език

1. поизкашляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкашляло е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкашляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкашляло е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизкашляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизкашляло е производна форма на поизкашлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизкашляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизкашляло е производна форма на поизкашлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).