поизкашляла

Речник на българския език

1. поизкашляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизкашляла е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизкашляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизкашляла е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизкашляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизкашляла е производна форма на поизкашлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизкашляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизкашляла е производна форма на поизкашлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).