поизкашлял

Речник на българския език

1. поизкашлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкашлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкашлял е производна форма на поизкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизкашлял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизкашлял е производна форма на поизкашлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизкашлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкашлял е производна форма на поизкашлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).