поизкаляло

Речник на българския език

1. поизкаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкаляло е производна форма на поизкалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкаляло е производна форма на поизкалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизкаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизкаляло е производна форма на поизкалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизкаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизкаляло е производна форма на поизкалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).