поиздърпвал

Речник на българския език

1. поиздърпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпвал е производна форма на поиздърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздърпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпвал е производна форма на поиздърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздърпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздърпвал е производна форма на поиздърпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздърпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздърпвал е производна форма на поиздърпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).