поиздърпаха

Речник на българския език

1. поиздърпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поиздърпаха е производна форма на поиздърпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поиздърпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поиздърпаха е производна форма на поиздърпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).