поиздърпах

Речник на българския език

1. поиздърпах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поиздърпах е производна форма на поиздърпам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поиздърпах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поиздърпах е производна форма на поиздърпам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).