поиздърпал си

Речник на българския език

1. поиздърпал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал си е производна форма на поиздърпам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздърпал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал си е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздърпал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал си е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).