поиздърпал е

Речник на българския език

1. поиздърпал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал е е производна форма на поиздърпам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздърпал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал е е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздърпал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал е е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).