поиздърпало

Речник на българския език

1. поиздърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздърпало е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поиздърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздърпало е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поиздърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поиздърпало е производна форма на поиздърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поиздърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поиздърпало е производна форма на поиздърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).