поиздърпала

Речник на българския език

1. поиздърпала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поиздърпала е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поиздърпала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поиздърпала е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поиздърпала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поиздърпала е производна форма на поиздърпам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поиздърпала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поиздърпала е производна форма на поиздърпам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).