поиздънвало

Речник на българския език

1. поиздънвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздънвало е производна форма на поиздънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поиздънвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздънвало е производна форма на поиздънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поиздънвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поиздънвало е производна форма на поиздънвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поиздънвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поиздънвало е производна форма на поиздънвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).