поиздънвал

Речник на българския език

1. поиздънвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздънвал е производна форма на поиздънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздънвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздънвал е производна форма на поиздънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздънвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздънвал е производна форма на поиздънвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздънвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздънвал е производна форма на поиздънвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).