поиздълбавал

Речник на българския език

1. поиздълбавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздълбавал е производна форма на поиздълбавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздълбавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздълбавал е производна форма на поиздълбавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздълбавал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздълбавал е производна форма на поиздълбавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздълбавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздълбавал е производна форма на поиздълбавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).