поиздигал

Речник на българския език

1. поиздигал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздигал е производна форма на поиздигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздигал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздигал е производна форма на поиздигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздигал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздигал е производна форма на поиздигам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздигал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздигал е производна форма на поиздигам (мин. деят. несв. прич. м. р.).