поизгубил съм

Речник на българския език

1. поизгубил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгубил съм е производна форма на поизгубя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгубил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгубил съм е производна форма на поизгубя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).