поизгубил е

Речник на българския език

1. поизгубил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгубил е е производна форма на поизгубя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгубил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгубил е е производна форма на поизгубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).