поизгубил

Речник на българския език

1. поизгубил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгубил е производна форма на поизгубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгубил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизгубил е производна форма на поизгубя (мин. деят. св. прич. м. р.).