поизгубел

Речник на българския език

1. поизгубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгубел е производна форма на поизгубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизгубел е производна форма на поизгубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).