поизгнил е

Речник на българския език

1. поизгнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгнил е е производна форма на поизгния (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгнил е е производна форма на поизгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).