поизгнило е

Речник на българския език

1. поизгнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнило е е производна форма на поизгния (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнило е е производна форма на поизгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).