поизгнили

Речник на българския език

1. поизгнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизгнили е производна форма на поизгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизгнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизгнили е производна форма на поизгния (мин. деят. св. прич. мн. ч.).