поизгнивал съм

Речник на българския език

1. поизгнивал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал съм е производна форма на поизгнивам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгнивал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал съм е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поизгнивал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал съм е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).