поизгнивал си

Речник на българския език

1. поизгнивал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал си е производна форма на поизгнивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгнивал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал си е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизгнивал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал си е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).