поизгнивал е

Речник на българския език

1. поизгнивал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал е е производна форма на поизгнивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгнивал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал е е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизгнивал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгнивал е е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).