поизгнивало съм

Речник на българския език

1. поизгнивало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало съм е производна форма на поизгнивам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгнивало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало съм е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизгнивало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало съм е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).