поизгнивало си

Речник на българския език

1. поизгнивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало си е производна форма на поизгнивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгнивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало си е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизгнивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало си е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).