поизгнивало е

Речник на българския език

1. поизгнивало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало е е производна форма на поизгнивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгнивало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало е е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизгнивало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало е е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).