поизгнивало

Речник на българския език

1. поизгнивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгнивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгнивало е производна форма на поизгнивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизгнивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизгнивало е производна форма на поизгнивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизгнивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизгнивало е производна форма на поизгнивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).