поизгнива

Речник на българския език

1. поизгнива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизгнива е производна форма на поизгнивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизгнива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизгнива е производна форма на поизгнивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизгнива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизгнива е производна форма на поизгнивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).