поизвъртяло

Речник на българския език

1. поизвъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизвъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизвъртяло е производна форма на поизвъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизвъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизвъртяло е производна форма на поизвъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).