поизвъртял

Речник на българския език

1. поизвъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвъртял е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвъртял е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизвъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизвъртял е производна форма на поизвъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизвъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизвъртял е производна форма на поизвъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).