поизвърнело

Речник на българския език

1. поизвърнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвърнело е производна форма на поизвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвърнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизвърнело е производна форма на поизвърна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).