поизвърнел

Речник на българския език

1. поизвърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвърнел е производна форма на поизвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизвърнел е производна форма на поизвърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).