поизбистрела

Речник на българския език

1. поизбистрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизбистрела е производна форма на поизбистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизбистрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизбистрела е производна форма на поизбистря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).