поизбелил е

Речник на българския език

1. поизбелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелил е е производна форма на поизбеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелил е е производна форма на поизбеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).