поизбелило

Речник на българския език

1. поизбелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелило е производна форма на поизбеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизбелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизбелило е производна форма на поизбеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).