поизбелила

Речник на българския език

1. поизбелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизбелила е производна форма на поизбеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизбелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизбелила е производна форма на поизбеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).