поизбелвал

Речник на българския език

1. поизбелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизбелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизбелвал е производна форма на поизбелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизбелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизбелвал е производна форма на поизбелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).