позяпаха

Речник на българския език

1. позяпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позяпаха е производна форма на позяпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позяпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

позяпаха е производна форма на позяпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).