позорил
1.
позорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
позорил
е производна форма
на позоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
позорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
позорил
е производна форма
на позоря (мин. деят. св. прич. м. р.).