познавал

Речник на българския език

1. познавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

познавал е производна форма на познавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. познавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

познавал е производна форма на познавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. познавал — мин. деят. св. прич. м. р.

познавал е производна форма на познавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. познавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

познавал е производна форма на познавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).