позлатила

Речник на българския език

1. позлатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позлатила е производна форма на позлатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позлатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позлатила е производна форма на позлатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).