позлатели

Речник на българския език

1. позлатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позлатели е производна форма на позлатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позлатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позлатели е производна форма на позлатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).