позвънил съм

Речник на българския език

1. позвънил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позвънил съм е производна форма на позвъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позвънил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позвънил съм е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).