позвънило е

Речник на българския език

1. позвънило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позвънило е е производна форма на позвъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позвънило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позвънило е е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).